Статистика за пластмасовите опаковки в ЕС: как да четем килограмите и нивата на рециклиране

През 2022 г. Европейският съюз е генерирал 83,4 милиона тона отпадъци от опаковки, или 186,5 килограма на жител. Пластмасата е представлявала 19% от този поток. Евростат е изчислил 36,1 килограма отпадъци от пластмасови опаковки на човек, от които 14,7 килограма са били рециклирани. Това е ниво на рециклиране от 41%.

Тези четири числа отговарят на различни въпроси. Общото количество опаковки включва хартия, стъкло, дървесина, метали и пластмаса. Килограмите на жител се получават, като националният тонаж се раздели на средния брой жители. Те не са проверка на домакинските кофи. Нивото на рециклиране е делът на отчетените рециклирани пластмасови опаковки спрямо отчетените генерирани пластмасови опаковки според правилата на ЕС.

Десетилетието се движи в две посоки#

Между 2012 и 2022 г. генерираните отпадъци от пластмасови опаковки на човек са се увеличили със 7,6 килограма. Рециклираното количество се е увеличило с 4,0 килограма. Нивото на рециклиране в ЕС е нараснало от 38% на 41% през това десетилетие.

Затова е възможно тонажът на рециклираните отпадъци да расте, докато предотвратяването на отпадъците се влошава. Процентът показва дела, управляван по даден начин. Килограмите на човек показват мащаба на материала, който влиза в системата за отпадъци. И двете числа трябва да стоят в един и същ абзац.

Защо 2020 г. има значение в графиката на тенденцията#

Евростат посочва методологична промяна през 2020 г. Хармонизираните точки за изчисление и по-строгото отчитане на материалните фракции в композитните опаковки са намалили резултата за рециклиране в ЕС с 3,4 процентни пункта. Графика, която прокарва гладка история през 2020 г. без да спомене прекъсването, може да обърка промяна в измерването с рязка физическа промяна.

Сравненията между държавите също изискват внимание. Качеството на отчетността, делът на търговските материали в общинското събиране, депозитните системи, маршрутите за третиране и практиките за изчисление влияят на резултатите. Държавата, която изглежда първа по една мярка, може да генерира повече опаковки на човек от държава с по-ниско класиране.

Опаковките не са всички пластмасови отпадъци#

Наборът от данни не включва всеки пластмасов продукт, изхвърлен в Европа. Мебели, играчки, селскостопанско фолио, риболовни принадлежности, текстил, строителни продукти, електрическо оборудване и автомобилни компоненти попадат в други потоци. Нивото на рециклиране на опаковки не описва и изтичането на отпадъци в околната среда.

Ако в проучване на плаж преобладават опаковки от напитки, това може да оправдае мярка, насочена към опаковките. Място, доминирано от въжета, мрежи или строителни отпадъци, изисква други производители, органи и маршрути за извозване. Започнете с предметите, а не с общ етикет като „пластмасов проблем“.

Използвайте числата при планиране на почистване#

Преди акция попитайте общината или оператора, който приема отпадъците, кои събрани фракции от опаковки приема, дали бутилките трябва да са изпразнени и как да се съхраняват счупено стъкло, експандиран полистирен и замърсено фолио. Никога не обещавайте на участниците, че всичко със знак за рециклиране ще бъде рециклирано.

Използвайте картографирано събитие за почистване с един проверен план за предаване, за да не се разминават указанията в различните публикации. Записвайте опаковките по разпознаваем вид, например бутилка, капачка, фолио или кутия за храна, и добавяйте материал, когато сте сигурни. Така разговорът за предотвратяване на отпадъците е по-полезен от едно общо броене на чувалите.

По-точно изречение за сравнение#

Вместо „Европа рециклира 41% от пластмасата“, напишете: „Евростат отчита, че през 2022 г. ЕС е рециклирал 41% от генерираните отпадъци от пластмасови опаковки според хармонизираната методика за отпадъците от опаковки.“ По-дългото изречение запазва материала, географията, годината и метода. То оставя място и за останалите 59%, за нарастващото количество на човек и за приоритета да се избегнат ненужните опаковки, преди да се наложи те да бъдат управлявани като отпадък.