Глобална статистика за пластмасовите отпадъци: жизнен цикъл, а не един процент за рециклиране

Статистиката за пластмасите често се събира в едно тревожно изречение. То може да се запомни, но обикновено смесва производството през една година, изхвърления материал през друга и моделираното изтичане за трета. Полезният разказ държи тези етапи отделно.

Global Plastics Outlook на OECD изчислява, че годишното производство на пластмаси е нараснало от 234 милиона тона през 2000 г. до 460 милиона тона през 2019 г. Пластмасовите отпадъци са достигнали 353 милиона тона през 2019 г. От тях 33 милиона тона, или 9%, в крайна сметка са били рециклирани. Около половината са отишли в санитарни депа, 19% са били изгорени, а 22% са останали извън системите за управление на отпадъци според модела на OECD.

Тези числа описват глобална материална система през 2019 г. Те не казват, че всяка държава е рециклирала 9%, че всяка нерециклирана пластмаса е попаднала в природата или че предмет, произведен през 2019 г., е станал отпадък през същата година.

Производството, употребата и отпадъците са различни счетоводства#

Дълготрайна тръба, рамка на прозорец или автомобилен компонент може да остане в употреба десетилетия. Опаковката може да стане отпадък за дни. Това закъснение обяснява защо годишното производство и годишните количества отпадъци не се очаква да съвпадат.

OECD различава и брутното събиране за рециклиране от материала, който остава след загубите при сортиране и обработка. Ако представите процента на събраното така, сякаш всеки събран тон става нова суровина, преувеличавате кръговото използване. При сравнение на доклади проверете дали „рециклирано“ означава събрано, изпратено в съоръжение, преработено или вложено в нов продукт.

„Неправилно управлявани“ не е синоним на „в океана“. Включва отпадъци, изгорени в открити ями, изхвърлени на сушата или оставени извън контролирано третиране. Част от тях по-късно може да се придвижи с вятъра, канализацията и реките, а друга да остане на сушата.

Къде се вписва диапазонът за изтичане във водите#

UNEP съобщава, че всяка година в екосистемите на езера, реки и морета изтичат 19 до 23 милиона тона пластмасови отпадъци. Това е моделиран диапазон, а не резултат от претегляне на една глобална купчина. UNEP предупреждава и че без значими действия емисиите към водните екосистеми може почти да се утроят до 2040 г.

Диапазонът е полезен, защото съобщава мащаба и несигурността заедно. Не превръщайте мълчаливо горната граница в „23 милиона тона влизат в океана“, защото „водни екосистеми“ е по-широко от океана, а самата оценка е диапазон.

Защо знакът за рециклиране не затваря цикъла#

Техническата рециклируемост, местното приемане и действителното възстановяване са три различни проверки. Съдът може да е изработен от рециклируем полимер, но да е твърде малък за сортиращото оборудване, замърсен с храна, съчетан с несъвместими слоеве или неподкрепен от местния пазар. Износът на бали също не доказва крайното им възстановяване.

За пътуващи и групи за почистване практичният въпрос е местен: кои категории материали приема днес приемащото съоръжение и в какво състояние? Потвърдете това, преди да разделите полевата колекция на много фракции. Прекрасно сортирана купчина става смесен отпадък, ако няма законен краен маршрут.

Превърнете глобалния мащаб в местно доказателство#

Глобалните сборове не могат да подредят квартал, плаж или речен бряг. Местните наблюдения трябва да използват повторяема граница и да записват броя предмети, категориите материали, датата, вложеното време, пълните чували и необичайните предмети. Не изчислявайте тонове от снимки.

Ако попаднете на значително натрупване, картографирайте нуждата от почистване със снимки, видове отпадъци и реалистична оценка на усилието. Отбележете достъпа и опасните изключения. След одобрено почистване запазете снимки преди и след и маршрута за предаване. „Премахнато“ е непълно описание, ако чувалите са само преместени на друго неуправлявано място.

Най-честната верига е проста: глобалните доклади обясняват защо предотвратяването има значение, официалните местни данни описват системата за отпадъци, а полевите записи показват какво се е случило на едно място в един ден. Нито един от тези източници не трябва да се представя като заместител на останалите.