Карлово, Калофер и Сопот: градовете на Левски, Ботев и Вазов

Три малки града в полите на Балкана, в долината между Стара планина и Средна гора, дават на България Апостола на свободата, поета революционер Христо Ботев и патриарха на българската литература. Васил Левски израства в Карлово, Христо Ботев - в Калофер, а Иван Вазов - в Сопот, и във всеки от трите града има музей около семейния дом. Заедно с карловските музеи на занаятите и краткото изкачване от Сопот до средновековната крепост Аневско кале те са едно от най-смислените исторически пътувания в района на Пловдив.

Нещо, което е добре да знаете предварително: нито една от трите прочути къщи не е непокътнатият оригинал. И трите изгарят или се срутват през 70-те години на XIX век и са възстановени през XX век по запазени основи, семейни спомени, а при Вазов - и по собствените му книги. Затова те са колкото исторически интериори, толкова и паметници, а музеите открито разказват как е пресъздадена всяка къща.

Карлово#

Национален музей „Васил Левски“#

Музеят на Левски е на мястото на семейния дом, който остава необитаем и се срутва около Освобождението. През 1933 г. арх. Димитър Иванов го възстановява върху старите основи, а карловци и войници помагат с труд и материали; за подробностите помагат и племенниците на Левски, дъщерите на сестра му Яна. Къщата е открита за посетители през 1937 г.

Домът е скромен и именно това е важното. Долу са зимната стая, килерът и скривалището, горе - лятната спалня и гостната. До къщата са работилницата, в която семейството прави гайтани, и боядисарната - напомняне, че Левски идва от занаятчийско семейство.

Експозиционната зала, открита през 1965 г., показва оригинални снимки на Левски, на брат му Христо и на майка им Гина, семеен албум, дарен от наследниците на сестра му, устава на Българския революционен комитет, униформа от Първата българска легия и знамето на основания от Левски през 1869 г. Карловски революционен комитет. В комплекса са още мемориален параклис и две съседни къщи. Може да заявите обща беседа до 30 минути или специализирана до час, а повечето експозиции са достъпни за хора с увреждания, с информация на Брайл на входа (информация за посетители).

Историческият музей в Карлово#

През Възраждането Карлово забогатява от занаятите, а Историческият музей показва как. В експозицията от 800 кв. м централно място заема гайтанджийството, редом с медникарството, кожарството, златарството, дърворезбата и розопроизводството, кукерските костюми и археологията от долината на Стряма. Навън действащи възстановки на розоварна, шивашка работилница, гайтанджийска работилница с чаркове и тепавица показват как са произвеждани стоките. Потърсете преса за восъчни свещи от 1848 г. и машина за обувни калъпи от 1892 г., изобретена в града.

Сградата е мъжкото училище от 1871 г. То е построено на мястото на по-старото взаимно училище, в което Левски учи от 1846 до 1848 г., така че самият той не е учил в тази постройка (история на музея). Музеят има и експозиция в Куршум джамия и етнографска експозиция в Мазаковата къща (работно време). На площада между двете карловски църкви основният камък на паметника на Левски е положен на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд (община Карлово).

Бухаловият хан и „Старинно Карлово“#

Бухаловият хан е построен около средата на XIX век от кръчмаря и ханджия Кирко Бухала и днес е една от възрожденските къщи на комплекса „Старинно Карлово“ на ул. „Васил Левски“, редом с къщата на Райно Попович, Патевата къща и „Белия двор“ (община Карлово; „Старинно Карлово“). Вътре дарак, чекрък и тъкачен стан стоят до тъкани килими и носии, така че можете да проследите пътя на вълната от руното до готовия плат. Комплексът предлага работилници по дърворезба, калоферска дантела, бродерия, тъкачество и грънчарство, а в хана се пие кафе на пясък с локум или розов ликьор (Бухалов хан). Ако искате да се включите в работилница, а не само да разгледате, обадете се предварително на 0882 487 085. Ханът е добро практическо допълнение към занаятите в Историческия музей.

Калофер: Националният музей „Христо Ботев“#

Музеят на Ботев е в Ботевата градина, създадена през 1926 г. на мястото на последната къща на семейството. Ботев не е роден тук, но прекарва детството си в тази къща и я нарича „роден дом“. Връща се в нея след учението си в Одеса и тук получава броя на Славейковия вестник „Гайда“ с първото си стихотворение. Къщата е разрушена при опожаряването на Калофер през 1877 г. Възстановена е по спомени на брат му, генерал Кирил Ботев, и на по-възрастни калоферци, по проект на арх. Балтаджиев, и е открита като музей на 2 юни 1944 г. Оригинални експонати в нея са чекръкът и шевната машина на майка му Иванка.

Експозиционната зала, построена през 1973 г., пази единствените запазени лични вещи на Ботев - джобния му часовник и писалищни принадлежности, заедно със снимки, макет на парахода „Радецки“ и знамето на Ботевата чета. В градината са първият паметник на Ботев в Калофер от 1930 г. и паметникът на майка му. Даскал-Ботевото училище, изградено по инициатива на баща му, учителя Ботьо Петков, също е част от музея (Национален музей „Христо Ботев“). Музеят предупреждава, че няма съоръжения за посетители с допълнителни потребности (работно време).

Ако сте планирали да продължите от Калофер към Национален парк „Централен Балкан“, имайте предвид, че комплексът „Бяла река“ над града е затворен за туристи и автомобили до приключване на строителните работи (съобщение на парка). Алтернативите са описани в нашия пътеводител за водопадите в Централния Балкан.

Сопот: градът на Вазов#

Сопот е на 5 км от Карлово и е едно от средищата на Българското възраждане, град на вълнарството, тъкачеството и воденичарството (Министерство на туризма).

Къща музей „Иван Вазов“#

Вазов е роден тук на 9 юли 1850 г., а семейният дом изгаря през юли 1877 г. През 1920 г. сопотчани в София създават комитет за възстановяването му; арх. Александър Рашенов работи по указания на брата на писателя, генерал Георги Вазов, и на сестра му Въла Фетваджиева, а самият Вазов рисува скица на семейното огнище. Строежът започва през 1931 г., интериорът е подреден по семейни спомени и описания от „Под игото“, а музеят е открит на 6 юни 1935 г. (история на музея).

В края на септември 2026 г. къщата отвори отново след близо две години работа, с изцяло нова експозиция „Домът на Вазови“ и образователен център за деца и групи. Тя проследява цялото семейство, дало освен писателя и генерали, и общественици, през детските игри, семейната трапеза, писмата между братята и сестрите, училищната стая, творческия кабинет и създаването на „Под игото“ (съобщение на музея).

Радиното училище, Девическият манастир и воденицата#

Същият музей стопанисва още три обекта, свързани с „Под игото“. Радиното училище, основано през 1851 г. с дарение от отец Кирил Нектариев, е едно от първите светски девически училища в България; днешната сграда е от 1879 г., след пожара през 1877 г., а във фоайето има макет на мъжкото училище. Срещу него е църквата „Св. Петър и Павел“, а пътека води до Девическия метох, където монахиня Христина крие Левски. Лозницата в двора според музея е засадена в средата на XVII век.

Етнографският и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“, открит през 2013 г. в две възрожденски къщи, показва селска кухня, „женска“ стая с хоризонтален тъкачен стан и градини, а в ретро кафенето се вари кафе на пясък. Дядо Стояновата воденица е единствената възстановена от многото сопотски воденици караджейки. Тя не е на мястото, описано в романа, където Кралича се скрива от бурята, но е пресъздадена в същия вид и отворена през 2013 г. Работи от сряда до неделя през летния сезон и не работи от декември до март (работно време на воденицата).

Разходка: Сопотският манастир и Аневско кале#

Маршрутът на Национален парк „Централен Балкан“ свързва града със средновековната крепост за около два часа и е един от най-леките в парка. От Вазовата къща той минава покрай Радиното училище, църквата „Св. Петър и Павел“, построена през 1846 г. и възстановена през 1879 г., и Девическия манастир, основан през 1667 г., където можете да видите килията на игуменката Христина и скривалището, в което е укривала Левски.

След това пътеката излиза от града покрай последните къщи и през борова гора до Сопотския манастир „Св. Спас“, основан през XIV век и опожарен през 1877 г. Възстановен е с помощта на българи от Румъния, затова интериорът е необичаен: църквата е възстановена без стенописи. Тук на 7 декември 1858 г. Левски е ръкоположен за йеродякон Игнатий, а през 1875 г. Каблешков заклева членовете на възстановения сопотски революционен комитет. Воденицата е на около 150 м южно от портата.

От манастира изкачването на североизток до Аневско кале е стръмно и изморително. Крепостта, на около 960 м надморска височина, е от времето на Второто българско царство. Запазени са стени с дебелина 1 м и височина 10-15 м - части от южна и северна кула, свързани с крепостна стена. Министерството на туризма я поставя на около 2 км от Сопот и я описва като част от средновековния град Копсис, процъфтявал през XIII-XIV век. Гледката обхваща цялата Карловска котловина и Средна гора. Може да се върнете по същия път или да следвате маршрута на юг покрай село Анево до главния път и оттам за още 30 минути до Сопот. С разглеждането и почивката горе предвидете половин ден.

Примерни планове#

Един ден с кола. Започнете в Карлово с музея на Левски в 08:30 и Историческия музей, обядвайте и следобед продължете на изток към Калофер за музея на Ботев. Обедните почивки на музеите са в различни часове, затова вижте таблицата по-долу.

Един ден в Сопот. Съчетайте Вазовата къща и Радиното училище с разходката до Сопотския манастир и Аневско кале. Комплексният билет покрива и четирите музейни обекта, но воденицата работи само през топлите месеци.

Два дни. Първия ден за Карлово и Калофер, втория - за Сопот и Аневско кале. От Пловдив всеки от тези варианти е подходящ за еднодневно пътуване; вижте нашия пътеводител за Пловдив. На изток същата долина продължава в Розовата долина, за която пишем в пътеводителя за Казанлък и Розовата долина.

Кога да отидете#

Пролетта и есента са най-приятни за изкачването до Аневско кале. Музеят на Левски е с безплатен вход на 18 февруари и 18 юли, а Вазовата къща - всеки първи понеделник от месеца, което означава повече посетители в тези дни. Музеите на Ботев и Вазов и Историческият музей в Карлово работят всеки ден, така че делничното посещение е по-спокойно, без да губите нещо от програмата.

Как да стигнете#

И трите града имат гари. От София директните влакове стигат до Карлово за около 2 часа и 15 минути с най-бързите връзки, до Калофер - за около 2 часа и 35 минути, а до Сопот - за около 3 часа с пътнически влак (разписания за Карлово, Калофер и Сопот). От Пловдив до Карлово има шест директни влака на ден, които пътуват между 1 час и 10 минути и 1 час и 30 минути (разписание). С кола е много по-лесно да съчетаете два града в един ден.

Работно време и билети#

Проверено на 8 октомври 2026 г. в официалните страници на музеите. Цените са за възрастен.

Източници: музей „Васил Левски“, работно време и съобщение за таксите на музея в Карлово, работно време и цени на музея на Ботев, цени и работно време на Вазовата къща. Намаленият билет е €2 в музея на Левски, €1,53 в музея на Ботев и €3 във Вазовата къща. Беседите се заплащат отделно: €12 или €15 в музея на Левски, €10,23 в музея на Ботев и €10 във Вазовата къща.

Преди да тръгнете, обадете се в Историческия музей в Карлово на 0335 9 47 28 за актуалната цена на билета, а ако ще ходите до Аневско кале, проверете времето и носете вода.