Към основното съдържание

Самоков и Цари Мали град: музеи, зографи и римска крепост

Железодобивът и Самоковската художествена школа, изписаната Байракли джамия и възстановената късноримска крепост над Белчин, с маршрути, часове и цени.

От NetteiРъководство по източници8 мин четенеРила

Източниците са проверени - 8 октомври 2026 г.

Рисуваната фасада и входното стълбище на Байракли джамия в Самоков
Байракли джамия в Самоков, изписана около 1845 г. от местни художници, днес музей. · Gitanes232 / Wikimedia Commons · CC0
В тази статия

Самоков е на около 950 м надморска височина в котловината между Рила, Витоша и Средна гора, на 55 км от София, и повечето хора само минават през него на път за Боровец. А градът има какво да покаже. Векове наред той е един от железарските центрове на Балканите, а през XIX век дава Самоковската художествена школа и рода на зографите. Малките му музеи разказват добре и двете истории, а на 15 км, над село Белчин, възстановената късноримска крепост Цари Мали град гледа към цялата долина.

Желязо и икони

Името на града идва от „самоков“ - механичен чук, задвижван от вода, а богатството му - от желязото. По време на османската власт Самоков е административен център на рудодобива, а мащабите на работа са впечатляващи: през 1565-1566 г. градът трябва да достави 20 000 подкови и 30 000 гвоздея за Белград.

Тези пари и занаятчийската традиция подхранват и изкуството. Христо Димитров създава семейна работилница, от която излизат синовете му Димитър и Захарий Зограф, сред водещите художници на Възраждането, а самоковските резбари се нареждат до дебърските и банските. Обектите по-долу следват двете нишки - метала и живописта.

Какво да видите в Самоков

Исторически музей

Сградата на Историческия музей, завършена през 1940 г., според Регионалния исторически музей - София е първата у нас, проектирана специално за музей. Двете постоянни експозиции изискват поне час.

„Самоков - дух и метал“ започва с действащи макети на видня - местната пещ за топене на желязо - и на водните чукове, дали името на града. Щом видите как работят, останалото в залата се чете по-лесно: сечива, археологически находки и занаятите от XIX век като златарство, медникарство и грънчарство. Потърсете предметите от стъкларската фабрика, основана около 1850 г. с майстори от Карлсбад, печатницата на Никола Карастоянов от 1828 г., първата в България, и „Любословие“ на Константин Фотинов от 1844 г., първото българско списание.

„Самоковска художествена школа“ е иконната зала. Тук са творби на Христо Димитров и синовете му Димитър и Захарий Зограф, на Никола Образописов и Васил Попрадойков, както и портрети и автопортрети от Иван Иконописец и Станислав Доспевски. Показани са и четките, боите и скиците на зографите, които помагат да си представите как е работела една семейна работилница. В залите не се снима.

Байракли джамия

Единствената запазена в Самоков джамия от османско време, Байракли джамия е основно преустроена в средата на XIX век и изписана около 1845 г. от тримата местни иконописци Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич. Орнаментите следват декоративния стил на Самоковската школа, приложен този път в джамия, а не в църква, и затова сградата е естествено продължение на иконната зала в Историческия музей.

Днес джамията е музей с фотоизложба за стария Самоков и Боровец - архивни снимки и картички от края на XIX до средата на XX век. Тя не е отворена през целия ден: в работни дни заявете посещение в Историческия музей и служител ще ви я отключи.

Галерия „Проф. Васил Захариев“

На втория етаж на пл. „Захари Зограф“ 3 градската галерия продължава там, където спират зографите. Постоянната експозиция събира 21 художници от XX век. Свързват ги общите теми: улиците и къщите на стария Самоков, рилските пейзажи, често в акварел, и портретите на местната художествена общност. Различията идват от обучението в чужбина. Васил Захариев се запознава с графичните техники и експресионизма в Лайпциг, Владимир Кацаров учи декоративна живопис в Париж и сценография в Берлин, а Слави Генев се установява в Самоков след години в Париж. Музеят пази и рисунки, графики, инструменти и лични вещи на Захариев; ако идвате заради конкретна творба, попитайте дали е изложена.

Есовата къща и Графичната база

Есовата къща на ул. „Захари Зограф“ 11 е късновъзрожденска постройка, в която от 1973 г. работи графичната база на Съюза на българските художници, създадена със съдействието на художника Зафир Йончев. Това е действащо ателие, а не галерия. Има литографска работилница с немска преса и камъни 50x70 и 35x50 см, както и офортна преса за дълбок печат, суха игла, линогравюра и дърворез; художниците носят собствена хартия, креда и туш. Работна сесия се урежда с майстор печатаря Радослав Генев на [email protected] или с писмено съобщение във Viber или WhatsApp на 0883 228 333. Ако искате само да разгледате, също уговорете час.

Разходка из центъра

Още два обекта се вписват в кратка разходка. Голямата чешма на площада е от около 1660 г., с богата каменна украса в османски стил; според местното поверие, който пие от нея, остава в Самоков. Девическият манастир пази сгради от XVIII-XIX век и църква, осветена през 1839 г., с икони от Захарий и Димитър Зограф. Доспевската къща засега е затворена за посетители.

Цари Мали град над Белчин

Защо крепостта е точно тук

Цари Мали град е на хълма „Св. Спас“ над село Белчин, на 15 км от Самоков. Министерството на туризма отнася първата крепост към управлението на император Валент (364-378). От хълма гарнизонът е наблюдавал западната част на котловината, минералните извори, находищата на магнетит и трудния, но най-пряк път към Македония. При разкопките са намерени 1078 находки и са установени пет периода на живот, а археолозите свързват крепостта с охраната на железните находища около Самоков (БНР).

Хълмът е бил и свещено място. Операторът описва тракийско светилище, църква от IV век, базилика от VI век и църквата „Възнесение Господне“ от XV век, издигната върху по-старите останки. Местните хора по традиция се събират при църквата край портата на Спасовден.

Какво се вижда днес

Важно е да различавате старото от новото. Стените, кулите и портата са мащабна съвременна възстановка върху разкритите основи, а комплексът работи като музей от 2011 г. Възстановените стени дават добра представа за очертанията и мащаба на крепостта, а гледката над котловината обяснява избора на място, но голямата част от зидарията е нова.

Музейните експозиции показват живота зад стените: находки от култови ями, керамика, пособия за предене и тъкане, накити, бронзова монета на Гала Плацидия, върхове на стрели и камъни за прашка от отбраната. Някои витрини съчетават оригинали и възстановки, а надписите посочват кое какво е. Билетът включва и етнографския музей, на около 300 м под крепостта.

Как да се изкачите

Има три начина (оператор). Екопътека от 860 м с наклон 15% започва край фуникуляра; по-късата, но доста по-стръмна пътека от 410 м с наклон 33% тръгва над етнографския музей; а асфалтов път от 2 км, на места стръмен, стига до горе с кола. Паркингът е безплатен, а домашни любимци не се допускат в комплекса.

Фуникулярът работи от сряда до неделя с техническа почивка 13:00-14:00 и има отделен билет. Спира при силен снеговалеж, силен вятър, проливен дъжд, гръмотевици и температури под -7°C или над 33°C, така че при несигурно време не разчитайте на него за слизането.

Примерни маршрути

Половин ден в Самоков. Започнете от Историческия музей при отварянето в 08:30, оттам заявете Байракли джамия, после галерията и накрая чешмата и манастира. Трите музейни обекта затварят за обедна почивка от 12:00 до 13:00, затова приключете преди обяд или разделете обиколката. Комбиниран билет покрива два и повече обекта в същия ден.

Един ден: Самоков и Цари Мали град. Сутринта музеите, обяд в града, а следобед с кола до Белчин. От април до октомври крепостта работи до 17:30 в делнични дни и до 18:30 през уикенда, така че времето стига спокойно.

С планината. Самоков е входът към Боровец, а музеите са добра алтернатива, когато времето не е за Рила. За планински дни вижте Мусала от Боровец и Седемте рилски езера.

Изберете деня внимателно. Музеите в Самоков почиват в неделя и понеделник, а Цари Мали град - в понеделник и вторник. Всичко е отворено само от сряда до събота, така че при уикенд от София съботата е единственият подходящ ден. В първия вторник на месеца входът в самоковските музеи е безплатен, но крепостта тогава е затворена.

Как да стигнете и практическа информация

До Самоков няма влак; автобуси го свързват със София, Боровец, Мальовица, Дупница, Кюстендил и Пловдив. С кола от София са около 55 км. Белчин е на 15 км от Самоков и на около 50 км от София, а до крепостта най-лесно се стига с кола или такси.

Работното време и цените са проверени на 8 октомври 2026 г.

ОбектРаботно времеБилет за възрастенПолезно
Исторически музейвт-съб 08:30-12:00 и 13:00-17:30€3,07Безплатно в първия вторник на месеца; без снимане
Байракли джамиявт-съб 08:30-12:00 и 13:00-17:00€3,07Посещението се заявява в Историческия музей
Галерия „Васил Захариев“вт-съб 08:30-12:00 и 13:00-17:30€3,07Втори етаж, пл. „Захари Зограф“ 3
Графична база „Есова къща“вт-съб 09:00-12:00 и 13:00-18:00По уговоркаПърво пишете писмено съобщение
Цари Мали граддо 31 окт: ср-пт 09:00-17:30, сб-нд 09:00-18:30; от 1 ноем: ср-пт 09:00-16:30, сб-нд 09:00-17:30€5,11Последен вход 30 мин преди затваряне; включва етнографския музей
Фуникулер до Цари Мали градср-нд, почивка 13:00-14:00€2,56Зависи от времето; не важи за вход

В Самоков комбиниран билет за два и повече обекта в един ден струва €4,09, а билет, купен след 16:00, важи и на следващия ден. Намаленият билет за ученици и пенсионери е €2,05 за един обект; в Цари Мали град учащите и пенсионерите плащат €3,58. Беседа в самоковските музеи струва €5,11 на български, а групи до 25 души трябва да се заявят ден-два предварително на 0722 66712. Малките музеи понякога променят часовете си, затова при специално пътуване се обадете предварително.

Източници и допълнително четене

Етикети

  • Самоков
  • Цари Мали град
  • Белчин
  • Самоковска художествена школа
  • Байракли джамия
  • музеи
  • България