Сливен, Котел и Жеравна: Сините камъни и възрожденските градове

Сливен е точно под Сините камъни, назъбен рид, на който се излиза пеша направо от града, и е един от първите промишлени центрове на България. Отвъд планината Котел и Жеравна са сред най-добрите места да видите Възраждането отблизо: Котел с килимите и именитите си синове, Жеравна с цяло село от дървени къщи. Заедно те стигат за два-три наситени дни в Източна Стара планина, с преход, археология и къщи музеи.

Сливен#

Сините камъни#

Природен парк „Сините камъни“ обхваща южните склонове на Източна Стара планина точно над Сливен, ивица с дължина около 21 км и ширина 7 км (природният парк). От града тръгват два маршрута на парка и те са за различни хора (маршрути).

• Маршрут 1, до Карандила и Кушбунар. От информационно-посетителския център на парка в Сливен маркираната Хайдушка пътека изкачва до туристическия комплекс „Карандила“ за около два часа. Още 30 минути на север по асфалтов път водят до Кушбунар, извор във вековна букова гора, обявена за природна забележителност. Изберете го за горска разходка с ясна цел.
• Маршрут 2, покрай Халката. От долната станция на лифта трасето минава покрай Халката (кратко отклонение от десет минути), после през Тютюнлюка до западните подножия на връх Голяма Чаталка (1055 м). Паркът дава около 2 ч и 30 мин за всеки от двата маршрута. Изберете този заради скалните форми и гледките към долината.

Седалковият лифт от долната станция изкачва до Карандила за около 20 минути. Обновен е с нови двигатели, въжета и седалки, които могат да возят велосипеди, и отново работи от февруари 2025 г. (БТА). С него преходът може да стане еднопосочен, но разписанието му не е публикувано онлайн, затова проверете дали работи, преди да разчитате на него за слизане.

Крепостта Туида#

На хълма Хисарлъка в североизточния край на Сливен, до кв. „Ново село“, Туида гледа от едната страна към града, а от другата към природния парк (Туида). Надпис, открит при разкопките, започнали през 1982 г., потвърждава античното име. През II-III век тук има пазар и светилище на Зевс, Аполон и Асклепий. През IV век е построена крепост с голяма трикорабна базилика; хуните я разрушават в средата на V век, а император Анастасий я възстановява през VI век. Тогава Туида става епископско седалище, с отделна кръщелня с мозаечни подове. Животът продължава и след аварските и славянските нашествия, както показва оловен печат на княз Борис-Михаил от 870 г., докато хълмът не е изоставен през XIII век (история на крепостта).

Обиколете линията на стените, после потърсете базиликата и кръщелнята. Амфитеатърът с 430 места е съвременна сцена за събития, а не античен театър (пространства за събития).

Музеите в града#

Регионалният исторически музей на бул. „Цар Освободител“ 18 подрежда постоянната си експозиция „Памет през вековете“ на два етажа, от неолита (7000-5000 г. пр. Хр.) до края на Второто българско царство. Потърсете глинената плочка, която музеят представя като пример за ранна протописменост, керамиката от халколита и бронзовата епоха, бронзовите брадви и огърлицата от глигански зъби; на третия етаж има временни изложби (експозиции).

Две къщи музеи показват Възраждането от съвсем различен ъгъл. Къщата на Хаджи Димитър в кв. „Клуцохор“ е родният дом на войводата: малка едноетажна къща с дървен чардак до хана на баща му и стаите за гости. На горния етаж оръжия, снимки и документи проследяват похода от 1868 г., който той води заедно със Стефан Караджа. Музеят е открит през 1935 г., а експозицията е обновена през април 2024 г. (къща „Хаджи Димитър“). Къщата на Добри Чинтулов на ул. „Възрожденска“ 5 (общински профил) е построена от Иван и Добри Чинтулови в средата на 50-те години на XIX век, а поетът и учител живее в нея до смъртта си през 1886 г. Обновената през 2024 г. експозиция показва ръкописните му учебници, близо двадесетте му стихотворения и участието му като делегат в Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. (къща „Добри Чинтулов“). Изберете Хаджи Димитър за въоръжената борба, Чинтулов за просветата и поезията.

Музеят на текстилната индустрия е единственото място в Сливен, където експонатите шумят. Открит е през 1986 г. в сграда, строена за първото професионално текстилно училище в България, в двора на някогашната фабрика за шаяк на Добри Желязков, и много от машините му още работят (история; сградата). Залите водят от ръчното предене и ранните станове през занаяти като копринарството, растителното боядисване и техниката на котленския килим до фабрични машини от 1893 до 1969 г. и плетачни машини (занаяти; машинно производство). Заявете демонстрация, ако искате да видите становете в действие; едночасовите и тричасовите ателиета за до 12 души са с предварително записване (ателиета).

Котел#

Котел е на 643 м надморска височина в Източна Стара планина и е дал изключително много дейци на Възраждането, сред тях Георги Раковски, Софроний Врачански, Петър Берон, Стефан Богориди и Александър Богориди (Котел). Пожарът от 1894 г. унищожава по-голямата част от стария град, затова оцелелите сгради са толкова ценни.

Пантеонът на Георги Раковски, открит на 10 октомври 1981 г., е едновременно гробница и музей. Широко стълбище води до мраморния саркофаг, а след него четири зали проследяват Възраждането през „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“. Сред експонатите са копие на Софрониевия препис от 1765 г. на Паисиевата история, „Кириакодромион“ от 1806 г., издания на Бероновия „Рибен буквар“, балсамираното сърце на д-р Петър Берон в реликварий, хайдушки оръжия и лични вещи и вестници на Раковски (Пантеонът).

Галатанското училище от 1869 г. е последната възрожденска училищна сграда в Котел и единствената обществена сграда, оцеляла след пожара от 1894 г. На долния етаж са класически котленски килими, някои на 150-200 години, с мотиви като „Динени кори“, „Огърлици“, „Фучила“ и „Къдрави звезди“, както и примитивният вертикален стан, на който са тъкани. Горе са тъканите икони и картини на Стоянка Милева и Петранка Чехларова (Галатанското училище).

Кьорпеевата къща показва как е живяло едно заможно семейство. Тревненски майстори издигат главната къща през 1872 г. до лятна кухня от 1868 г., където огнище, две пещи за хляб, месилня и баня обслужват всекидневието. В главната къща сравнете гостната с килима „Къдрави звезди“ и ерусалимската картина с библейски сцени със спалнята и люлката, окачена на тавана, със стана и инструментите за вълна в текстилната стая и с мазето, където са ръчната мелница за булгур, кладенецът и медните съдове (Кьорпеевата къща).

Природонаучният музей в парк „Изворите“ е в сграда от 1981 г. с площ 1000 кв. м и показва около 30 000 експоната от Източна Стара планина, сбирка, започната от местния учител Васил Георгиев. Залите водят от над 100 вида вкаменелости и близо 200 вида растения до 218 вида насекоми и диорами с щъркели, пеликани, орли, кафява мечка, вълк и дива свиня (Природонаучен музей). Това е най-подходящата спирка в Котел с деца или в лошо време.

Жеравна#

Жеравна, на 12 км от Котел, е архитектурен резерват с национално значение с над 200 дървени къщи от XVIII-XIX век. Тук през 1880 г. е роден Йордан Йовков, а всяко лято селото посреща фестивал на народната носия (Жеравна). Самото село е забележителността, с калдъръмени улички, каменни огради и широки стрехи. Четири къщи музеи са към Котленския музей (Община Котел).

• Къщата на Йордан Йовков, ниска едноетажна дъбова къща в махала „Голямо Бърдо“, пази семейни вещи, снимки, ръкописи и първи издания (къща „Йордан Йовков“). Обновената експозиция свързва места от селото със „Старопланински легенди“, пресъздава първата среща на Рада и Шибил и показва писалката, с която са написани.
• Къщата на Сава Филаретов, родното място на възрожденския просветител, разказва историята на Жеравна и има колони и тавани с позлатена дърворезба.
• Къщата на Руси чорбаджи от XVIII век е хубав пример за заможен жеравненски дом, с дърворезба, снимки и предмети от XIX век и тъкани черги в някогашния дюкян на приземния етаж.
• Художествената галерия в училището от 1867 г. притежава около 400 творби на български и чуждестранни автори.

Примерни планове#

Половин ден в Сливен. Сутринта Регионалният исторически музей и къщата на Хаджи Димитър, следобед Туида заради гледката. В делничен ден заменете едното с Музея на текстилната индустрия и поискайте демонстрация.

Цял ден в Сливен. Сутринта Маршрут 1 до Карандила и Кушбунар, слизане с лифта, ако работи, и следобед в града.

Ден за Котел и Жеравна. Пантеонът и Галатанското училище сутринта, Кьорпеевата къща или Природонаучният музей след обяд, после Жеравна, като пристигнете до средата на следобеда, докато къщите музеи са отворени.

Два-три дни. Първия ден Сливен, втория Котел и Жеравна, а ако имате трети, преходът в Сините камъни. Оставете рида за сух ден; през лятото е фестивалът на носиите в Жеравна.

Практическа информация#

Как да стигнете. От София до Сливен са около 300 км, по-голямата част по магистрала „Тракия“, а градът има влакове и автобуси до София и Бургас. Котел е отвъд планината, североизточно от Сливен, а Жеравна е на 12 км от Котел; за деня в Котел и Жеравна колата е голямо улеснение. Ако пътувате без кола, вижте пътеводителя за обществен транспорт.

Работното време и цените за възрастни са проверени на 8 октомври 2026 г. Обектите на сливенския музей имат семеен билет и пакетни цени за два до пет обекта, а последния четвъртък на всеки месец входът за индивидуални посетители е безплатен (тарифа).

Преди пътуване проверете лифта и евентуални празнични промени; иначе тези обекти работят по постоянен график през цялата година, повечето с обедна почивка.