Изгрев и залез над София: гледки от Витоша и как да се върнете

София е в поле точно на север от Витоша, затова гледките към града се откриват от северните склонове на планината. Най-близо е Балкончето: голо било над горния край на Бояна, на около половин час пеша от спирка на автобус 63. По-нагоре са пътеката по рида към Копитото, скалистия връх с телевизионната кула, и Камен дел, от чийто връх се вижда целият град. За високопланински изгрев остава Черни връх, след нощувка на хижа „Алеко“. Понеже градът е на север, слънцето изгрява вдясно от него, най-близо до центъра в началото на лятото. Залезът е вляво: на запад-северозапад през лятото и чак на югозапад през зимата. Затова вечер от тези места се гледа по-скоро градът в ниската светлина и как светват прозорците, отколкото слънце, което потъва над него.

Трудното е връщането. По разписанието на Центъра за градска мобилност, проверено на 27 октомври 2026 г., последните автобуси тръгваха от по-високите части на планината около 18:00, а според парка от ноември до март последните курсове са по-рано. Затова през повечето месеци залезът горе означава слизане по тъмно до Бояна или Княжево, или предварително уговорена кола или такси.

Къде изгрява и залязва слънцето над София#

Посоката на изгрева и залеза над София се мени силно през годината. Часовете в таблицата са местно време, а посоката е в градуси от север (Sunrisesunsettime.org):

От това следва просто правило. От телевизионната кула на Копитото центърът на града е на около 44°, тоест на североизток, а от Камен дел на около 22°. Около лятното слънцестоене слънцето изгрява на 56°, малко вдясно от центъра, погледнато от Копитото, и още по-вдясно от Камен дел. По равноденствие изгрява доста по-вдясно, над източната част на полето, а през декември чак на югоизток. Същото важи и в обратна посока: от центъра на София Копитото е на около 224°, а Камен дел на около 202°. Затова, погледнат от града, декемврийският залез на 238° е малко вдясно от Копитото, а летните залези са далеч вдясно, на запад-северозапад. Посоките са изчислени по координатите на върховете в Уикипедия (Копитото, Камен дел) и точката за центъра, използвана в таблицата. Мястото, където слънцето реално се показва или скрива, се измества според височината на хоризонта.

Местата накратко#

Балкончето над Бялата вода#

Оттук най-лесно ще изгледате как градът потъва в здрача и пак ще се приберете за вечеря. С автобус 63 стигате до спирка „Ул. Бялата чешма“ в горния край на Бояна, където обръщат ранните и късните курсове, и тръгвате нагоре по шосето за Златните мостове. След моста над дола Раковец, за около 15 минути излизате на кръстовището със стария Беловодски път. Завивате вляво по него и след още 5 минути сте при каменната чешма на Бялата вода. Веднага след дървеното мостче вляво нагоре тръгват стръмни каменни стъпала. След десетина метра хващате дясното отклонение, по голото било Яворов рид. Малката площадка тук, известна като Балкончето, гледа към Княжево, Бояна, ж.к. „Люлин“ и по-голямата част от столицата. Паркът отбелязва, че пътеката е добре очертана, макар че по нея минават малко туристи (маршрути на парка, I.1 и I.2). През деня курсовете на 63, които продължават до Златните мостове, спират и на спирката по желание „Бялата вода“, на няколкостотин метра от чешмата (Център за градска мобилност).

Гледката е на север и североизток, към града, затова от май до август слънцето изгрява близо до посоката към центъра. Залезът е вляво, на запад, а паркът не описва гледка на запад от това място. За самия залез по-подходящо е шосето към хижа „Планинец“ по-нагоре (вижте следващия раздел). По тъмно се слиза по същия път до спирка „Ул. Бялата чешма“.

Ридът над дола Раковец и Копитото#

Според парка пътеката от Княжево е най-краткият път до Копитото: около 1 ч 30 мин и 648 м денивелация от последната спирка на трамвай 5. От моста над Раковец тя се изкачва на серпентини по стръмното било на левия склон на дола, а паркът я описва като добре маркирана. Няколко малки площадки по билото гледат към Княжево, Горна баня, по-голямата част от Софийското поле и почти всички квартали на града, чак до склоновете на Стара планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-широка е гледката. Пътеката излиза на асфалтовото шосе за Копитото, а върхът е на около 10 минути по него. Копитото, 1348 м, се вижда от всички краища на Софийското поле (маршрути на парка, I.7). Телевизионната кула е построена там през 1985 г., а до нея е хотел „Копитото“ (Уикипедия).

Копитото е най-доброто място за изгрев точно над града, защото от късната пролет до края на лятото слънцето се показва близо до посоката към центъра. За залез по-добър избор е шосето за хижа „Планинец“. То се отделя от шосето за Копитото и стига до хижата за около 15 минути, а по пътя се откриват гледки на юг към Владайския Черни връх и Острица, на запад към Пернишкото поле и на север към цялата Люлин планина (маршрути на парка, I.2).

Отгоре се стига по-полегато. От Златните мостове вървите на север по шосето, а после по широка алея, и след около 50 минути, с леко слизане, сте на Копитото (маршрути на парка, XV.8). Така е удобно следобед, но не и за връщане след залез: по провереното разписание последният 63 тръгваше от Златните мостове в 18:10 в делник (вижте таблицата по-долу). Кабинковият лифт от Княжево не работи от 1990 г., а паркът предупреждава, че изкачването и слизането по старата му просека са изключително трудни и опасни (маршрути на парка, I.7). За пътеките между Златните мостове, Копитото и горските хижи вижте пътеводителя за преходи на Витоша.

Камен дел#

Камен дел, 1862 м, е върхът, който ясно се вижда от големите софийски улици (Bulguides). Панорамата от него обхваща цялата столица, от Панчаревското езеро на изток до Горна баня и Мало Бучино на запад. Най-лесно се изкачва по южния склон, с начало близо до заслон „Ушите“. На места склоновете му са с наклон до 40° (Уикипедия). От хижа „Алеко“ преходът отнема под два часа, а последният участък минава през малко каменно поле (Bulguides).

Гледката е на север. Изгревът е вдясно от нея, а залезите са по-на запад, вляво. За изгрев на Камен дел трудно ще стигнете без кола или нощувка на хижа. Автобус 66 пристига на „Алеко“ доста след изгрева: по провереното разписание първият курс тръгваше от Зоопарка в 08:30 в делник и в 08:00 в почивни и празнични дни (Център за градска мобилност). Трудно е и да слезете след здрач, защото последният 66 тръгваше от „Алеко“ в 18:00. С автобус обаче може да хванете следобедната светлина в най-късите дни, когато градът отдолу е в ниска, коса светлина. През декември слънцето залязва малко преди 17:00, така че тръгнете от върха най-късно към 15:30 и имайте предвид, че последната част от слизането до „Алеко“ ще е по здрач. Първо проверете зимното разписание, защото според парка от ноември последните курсове са по-рано. През зимата по този маршрут очаквайте сняг и заледяване.

Изгрев на Черни връх#

От най-високия връх на Витоша се виждат Софийското поле, Стара планина и Рила. На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г., малка туристическа чайна и пост на Планинската спасителна служба (Уикипедия). Станцията дава подслон при лошо време, но не предлага нощувки (Wikipedia). Затова изгревът тук започва от хижа „Алеко“, която се стопанисва от БТС и туристическо дружество „Мотен“. Тя има 100 легла, телефоните ѝ са на страницата на съюза, а до Черни връх се стига за 1 ч 30 мин (БТС). През юни това означава тръгване към 04:15, преди да се развидели.

Това е излизане във високата планина, а не градска панорама. Средната годишна температура на Черни връх е 0,3 °C, а средната скорост на вятъра е 9,3 м/с, с което той е вторият най-ветровит връх в България (Wikipedia). Силен вятър, виелици и гъста мъгла са възможни през всеки месец (Bulguides).

Последни курсове и достъп с кола#

Последните курсове по разписанието на Центъра за градска мобилност, както беше публикувано на 27 октомври 2026 г., са следните (Център за градска мобилност):

Тези часове са моментна снимка, а не постоянно разписание. На страницата на парка правилото е сезонно: от април до октомври последният курс от планината е в 20:00, а от ноември до март в 17:45 (достъп до парка). Октомврийското разписание вече беше по-ранно от тези 20:00, а зимното вероятно ще е още по-ранно, затова преди да тръгнете, проверете курсовете за деня на sofiatraffic.bg.

От февруари 2025 г. автобус 63 стига до Златните мостове целогодишно, а маршрутът на 66 е удължен до обръщало при хижа „Алеко“ (Решение № 52/2025 на СОС). По провереното разписание 63 стигаше до Златните мостове от сутринта до ранната вечер, а ранните и късните курсове обръщаха на „Ул. Бялата чешма“. С една дума, от тези места само Балкончето е на кратко разстояние от автобус, който се движи до късно вечерта.

С кола или такси от 1 април до 30 ноември няма ограничения. От 1 декември до 31 март в почивни, неработни и празнични дни между 11:00 и 16:00 не се влиза с автомобил по пътищата от Бояна до „Офелиите“ и от Драгалевци до „Алеко“. Забраната не важи за таксита, обществен транспорт, автомобили, превозващи хора с увреждания, и гости на хотели и хижи с предварителна резервация. Следователно за зимен залез може да се качите с кола след 16:00, освен ако пътят не е затворен. През цялата година полицията може временно, само в краен случай, да спре достъпа по отсечките от Бояна до Златните мостове, от „Офелиите“ до разклона за хижата на БНР и последния участък до „Алеко“, с цел безопасност, заради лошо време, масови мероприятия или пълни паркинги. При снеговалеж или заледяване може да затвори движението и да забрани престоя и паркирането от 22:00 до 06:00 (заповед на Столична община от 9 март 2026 г.).

Слизане по тъмно#

Съветите на парка за безопасност важат пряко за слизането. Съобразете прехода със светлата част от денонощието. Носете фенер с резервни батерии и резервни топли дрехи. Не ходете сами и кажете на някого маршрута си. В мъгла се движете по маркировката, а ако не сте сигурни къде сте, слезте по безопасен път в горския пояс. При злополука паркът посочва Планинската спасителна служба на 02 963 2000 (полезни съвети). На практика по тъмно слизайте само по пътека, по която сте се качили на светло същия ден. Маркираната пътека по рида от Княжево е стръмна, затова с фенер я слизайте бавно. В късия зимен ден разумна алтернатива е такси по шосето за Копитото.

Какво не върши работа#

• Лифтовете. Симеоновският кабинков лифт работи за последно през есента на 2023 г., а през май 2024 г. е обявено, че не може да бъде ремонтиран. През юли 2025 г. собственикът внесе проект за реконструкция, но за повторно пускане не се съобщава (Уикипедия). Паркът посочва, че Драгалевският седалков лифт не работи (достъп до парка).
• Наблюдателна площадка в града. Кулата Sky Fort, висока 202 м, има в проекта си панорамна площадка, но трябва да бъде завършена едва в края на 2026 г., а за достъп на посетители не е обявено нищо (Wikipedia).
• Лозенският манастир „Свети Спас“. Дворът му е на естествена тераса в Лозенската планина, с панорамна гледка към Софийското поле. От манастира градът е на северозапад, близо до мястото на летния залез. В Уикипедия работното време е посочено от 09:00 до 17:30, без източник. Ако е вярно, то изключва изгрева и всеки залез извън периода от ноември до януари (Уикипедия).

Часовете на изгрева и залеза, разписанията, заповедта за достъпа с автомобили и описанията на маршрутите са сверени с посочените източници на 27 октомври 2026 г. Nettei не е посещавал тези места. За други начални точки на преходи, до които се стига без кола, вижте преходи в България с влак и автобус.