Кърджали и Източните Родопи: от Перперикон до Татул

Ниските скалисти хълмове около Кърджали крият едни от най-впечатляващите археологически обекти в България. Перперикон, цял град, изсечен в скалата на един хълм, и Татул, светилище, оформено от една-единствена скала, са двете големи имена. Музеят и иконната сбирка в Кърджали им дават контекст, а Каменната сватба и Дяволският мост на Арда са кратки, но запомнящи се спирки, които показват вулканичния пейзаж и старото строителство в Източните Родопи.

Какво да видите#

Перперикон#

Перперикон е на скалист хълм на 18 км североизточно от Кърджали, до подножието на който води асфалтов път. Забележително е колко дълго хората са се връщали тук. Следите от ритуали стигат до края на V хилядолетие пр. Хр., през II хилядолетие пр. Хр. свещеното място е открито отново, а през тракийската епоха тук израства голям скален култов комплекс. По римско време хълмът се превръща в укрепен град, а през Средновековието остава важна крепост: в писмо на Вселенския патриарх от 1339 г. Перперикон е посочен като епископски център, а след падането на Димотика през 1362 г. е превзет и опожарен от османците.

Още подходът показва как строителите са използвали скалата. Естествена скална пукнатина, оформена като коридор със стъпала, води от основата на скалния венец до т.нар. дворец-светилище. Там широк коридор разделя лабиринта от изсечени помещения и стълбища на две неравни части, а в западната е издялан трон. В северозападния ъгъл е голямо овално помещение без покрив с кръгъл олтар с диаметър около 2,5 м. Определя се като сърцето на светилището на Дионис-Загрей и се свързва с античните разкази за прорицалище; олтарът е видим, а тълкуването е добре да чуете от екскурзовод.

На върха акрополът е ограден със стена от грижливо обработени блокове, дебела 2,5 м. Южната порта е изсечена направо в монолитната скала. Вътре има голям скален водоем, който е осигурявал вода при обсада, а отделна изсечена в скалата цистерна е снабдявала южния квартал. На хълма са и основите на църкви, сред които трикорабна базилика, използвана от средата на V до XIV век.

Перперикон е открита гола скала с неравни стъпала, затова вземете шапка, вода и удобни обувки, а през лятото идете рано сутрин. Комплексът не предоставя екскурзоводи и беседи на място без предварителна уговорка не се провеждат. Ако искате беседа, запазете лицензиран екскурзовод от общинския списък преди пътуването.

Татул#

Татул е в южния край на едноименното село, на около 17 км североизточно от Момчилград. Центърът му е скала, оформена от човешка ръка като пресечена пирамида. Едното гробно ложе е на върха под открито небе, а второто е в ниша, обърната на юг, под дъговидно изсечена част от скалата - подредба без известен точен аналог. Стълбище от изток води към главния олтар и гробовете, а скалата наоколо е осеяна с площадки, ниши, басейни, улеи за течности и триметров кладенец.

Обектът е известен като Светилището на Орфей, но историята му е дълга и многопластова. Първият разцвет е през XVIII-XI век пр. Хр. През III-I век пр. Хр. са изградени оградна стена и сгради, следва римска фаза, прекъсната от пожар през III век сл. Хр., ново оживление през IX-X век и средновековен некропол, използван до около средата на XIII век. При разкопките през 2022-2023 г. е разкрит римски езически храм от III-IV век, над който през V-VI век е построена раннохристиянска църква. Татул е много по-малък от Перперикон и издяланата скала се обхваща с един поглед.

Регионален исторически музей - Кърджали#

Музеят е в една от най-красивите сгради в града, проектирана от архитект Померанцев и строена между 1922 и 1930 г. за мюсюлманско духовно училище, каквото така и не става. След приспособяване експозицията е открита през 1987 г. в 30 зали на три етажа, а сградата и залите са достъпни за хора с увреждания.

Всеки етаж има своя тема. На първия са осем археологически зали от VI хилядолетие пр. Хр. до късното Средновековие - тук находките от обекти като Перперикон се подреждат в регионална последователност. Вторият етаж е посветен на природата - ботаника, палеонтология и минерали, а четири зали разказват за развитието на града от 1912 г. до 40-те години на XX век. На третия етаж са единадесет етнографски зали за бита в края на XIX и началото на XX век, а музеят има и зала с църковно изкуство. Ако времето е малко, изберете археологията, когато тепърва ще обикаляте обектите, а минералите или етнографията, ако вече сте ги видели.

Художествен отдел „Станка Димитрова“#

Художественият отдел е в бивш конак от края на XIX век на ул. „Републиканска“. Най-вълнуващата му сбирка е в криптата: икони от Източните Родопи, спасени при експедиции в края на 60-те и през 70-те години от рушащи се и изоставени храмове в селата Костилково, Долно Луково, Перперек, Мандрица и Пелевун. Подредени са хронологично - от „Христос Пантократор“ от 1695 г. от Долно Луково до икони от началото на XX век. Повечето зографи са с гръцки произход и почти всички надписи са на гръцки, така че обърнете внимание на имената им, сред които Зисиос и Николаос Адриануполитис. На горните нива залите с живопис показват българско изкуство от края на XIX век до 60-те години на XX век, включително портрета на цар Фердинанд от Иван Мърквичка, както и съвременни автори.

Каменната сватба#

В края на село Зимзелен, на 4-5 км от Кърджали, Каменната сватба е група светли, многоцветни скални стълбове с височина от половин метър до над 10 м, разпръснати на около 5 хектара и обявени за защитена територия през 1974 г. Отдалеч приличат на събрани хора. Министерството на туризма ги описва като риолитови туфи от подводна вулканична дейност, по-късно изваяни от изветрянето, като различните минерали дават цветовете им. Според легендата сватбеното шествие е вкаменено от вълшебен вятър заради нечисти помисли; оцелява само младоженецът, който от мъка с времето също се превръща в камък. Пътеката е лесна, паркингът е безплатен, а мястото може да се посети по всяко време на годината, затова е подходящо за спирка в късния следобед. Порталът на общината насочва и към Каменните гъби край село Бели пласт, друга група изветрели скали в района.

Дяволският мост край Ардино#

Дяволският мост пресича ждрелото на Арда край изоставеното село Дядовци, на около 10 км от Ардино и на 420 м надморска височина. Построен е в началото на XVI век по заповед на султан Селим I на път през планината. Дълъг е 56 м, широк 3,55 м и висок 11,5 м в най-високата си точка, с три свода и овални отвори в стълбовете, използвани за следене на нивото на водата. Името идва от легендата: младият майстор Димитър се обзаложил с Дявола, че ще построи моста за 40 дни и ще вгради в него образ, който се вижда, но не може да се докосне.

Примерни маршрути#

Един ден. Започнете в Перперикон в 08:00, преди скалата да се нажежи. Върнете се в Кърджали за обяд, след това разгледайте музея, като имате предвид, че касата затваря в 16:30, и криптата с иконите, ако остане време. Завършете при Каменната сватба на по-мека вечерна светлина.

Два дни. На втората сутрин идете до Татул през Момчилград, а после потеглете на запад към Дяволския мост. От Ардино може да продължите към Средните Родопи; вижте нашия пътеводител за Смолян.

Кога да отидете. Пролетта и есента са най-приятни за откритите скални обекти. През лятото тръгвайте рано и носете вода. През зимата музеят работи по-кратко и почива в неделя и понеделник.

Как да стигнете#

Кърджали има гара, но влаковете от Пловдив пътуват 3,5 часа и повече, повечето с прекачване в Димитровград. Между Кърджали и Смолян има редовни автобуси. Перперикон, Татул и Дяволският мост са извън града и почти без обществен транспорт, затова колата е практичният избор. Туристическият информационен център на общината е на бул. „Беломорски“ 54, бл. „Младост 2“, телефон +359 879 317 974.

Работно време и цени#

Проверено на 8 октомври 2026 г. Часовете на откритите обекти се сменят със сезона, затова се обадете предварително, ако пътувате през пролетта или есента.

Деца до 7 години влизат безплатно в Перперикон, Татул и музея.