Смолян и Средните Родопи: пещери, езера, села и звезди

Смолян е в самото сърце на Родопите: дълъг планински град, обграден от гористи била, а наоколо са едни от най-интересните пещери, карстови форми и възрожденски села в България. Тук идвате заради разнообразието. В края на града има планетариум и езера, наблизо е Широка лъка с живата си музикална традиция, в Триградското ждрело реката буботи в подземна зала, а сред смърчовете се издигат мраморните арки на Чудните мостове. Над Чепеларе пък работи най-голямата астрономическа обсерватория в страната.

Разстоянията са значителни, затова е по-лесно да планирате по райони: Смолян, езерата и Широка лъка; Пампорово, Чепеларе, Рожен и Чудните мостове; пещерите край Триград на запад; Мадан и Златоград на изток. Пещерата Ухловица, югозападно от града, се вписва в отделен половин ден.

Какво да видите в Смолян и околностите#

Планетариумът#

Звездната зала има куполен екран с диаметър 12,5 м и 98 места, като всеки ред е с различен наклон, за да се вижда добре отвсякъде. Прожекции има от вторник до събота. По текущата програма сеансите през деня са на български, сред тях „Небесна разходка през есента“ в 13:30 и „Слънцето - нашата жива звезда“, а в събота в 10:00 е детската „Астра и Сириус“. Сеансът в 09:30 от вторник до петък е на английски. Места не се запазват, билетите се продават на касата до запълване на залата, а прожекциите не са подходящи за деца под четири години.

Посетителският център добавя около половин час занимания: модели на Слънчевата система, игри със съзвездия и интерактивни екрани. Препоръчва се за деца над 12 години. В ясни вторници може да заявите и наблюдение с телескоп - дневно в 14:30 или нощно в 20:40, в групи по шестима и до 25 минути. Нощното наблюдение не е подходящо за деца под 14 години, а облаците го отменят, докато прожекцията под купола се провежда при всяко време.

Смолянските езера#

Смолянските езера са верига от малки езера със свлачищен произход между около 1100 и 1600 м надморска височина. Някога са били двадесет, днес са останали седем. Най-ниското, Рибката, е до пътя Смолян-Пампорово, в края на квартал Каптажа, и е удобна кратка спирка.

По-хубавата разходка е нагоре. Продължете към Стойките и Широка лъка, отбийте към лифта „Смолянски езера - Снежанка“ и търсете параклиса „Св. Дух“, на по-малко от два километра преди долната станция. Там са Тревистото и Бистрото: Тревистото е наполовина покрито с торфен пласт с растителност, а Бистрото е с открита вода. Кратка, но стръмна горска пътека води до Мътното над тях. Екопътеката „Трите смолянски езера“ е кръгов маршрут от 1,2 км и около час ходене, лек с изключение на това изкачване. По нея расте блатният плаун, защитено растение от Червената книга. До началото на пътеката е хижа „Смолянски езера“, където може да хапнете.

Широка лъка#

Широка лъка е архитектурен и фолклорен резерват на 24 км от Смолян по пътя за Девин, на 1059 м надморска височина. Името идва от старобългарска дума за завой, а родопските къщи се изкачват по склоновете на виещата се долина. Згуровската, Учиковата и Григоровата къща са класическите примери. Църквата „Успение Богородично“ е построена за 38 дни през 1834 г., а иконостасът ѝ вероятно е дело на ученици на самоковските зографи.

Другата половина от характера на селото е музиката. Създаденото тук през 1972 г. училище за народни песни и танци подготвя млади фолклорни изпълнители, а в първата неделя на март селото посреща Песпонеделник, международен кукерски празник. В къщите живеят хора, затова разглеждайте от улиците и влизайте в дворове само по покана.

За спирка на закрито изберете музей-галерия „Владимир Рилски“ в двуетажното училище от 1888 г. до църквата, построено на мястото на едноетажното училище от 1834 г. Експозициите разказват за християнството в Средните Родопи, за двата века просвета в селото и показват картини на Владимир Рилски. В момента там е и изложба с архитектурни макети на Широка лъка от Регионалния исторически музей в Смолян.

Триградското ждрело: Дяволското гърло и Ягодинската пещера#

На запад от Широка лъка пътят води към Триградското ждрело, където са две съвсем различни пещери.

В Дяволското гърло 150-метров тунел извежда в Бучащата зала, висока над 35 м и широка над 100 м. В нея Триградска река пада от 42 м - най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Залата е изпълнена с шум и водна мъгла. Излиза се по стръмна виеща се бетонна стълба до естествения вход, така че това е пещерата за силни впечатления, но не и за хора, които трудно изкачват стъпала. На около 400 м от входа реката се губи в сифон, дълъг над 150 м, след което излиза отново на повърхността. Тук зимува и най-голямата колония на пещерния дългокрил прилеп в България и на Балканите.

Ягодинската пещера е обратното преживяване: 1250 м почти равен маршрут по най-ниския етаж между изкуствени входен и изходен тунел. Образуванията тук са по-богати - сталактити, сталагмити, драперии, синтрови езера и пещерни бисери, а 360-метров участък е пригоден за хора с увреждания. Температурата е около 6°C през цялата година. Енеолитното жилище при естествения вход временно не работи по технически причини. Изберете Ягодинската пещера заради образуванията и лекия маршрут, Дяволското гърло заради реката и изкачването, или вижте и двете за един ден.

Пещера Ухловица#

Ухловица е на около 25 км югозападно от Смолян, на 3 км от село Могилица. Благоустроеният маршрут е само 330 м, но образуванията са от най-нежните в Родопите: разклонени дендрити, които приличат на корали, и седем кристални синтрови езерца, които се пълнят рано напролет и се изливат в каменен „водопад“. Усилието е в подхода. От паркинга се изкачвате по 800 м стръмна пътека и 190 метални стъпала, с около 160 м денивелация, а вътре има още 280 метални стъпала. Под земята е 10-11°C.

Чудните мостове#

Чудните мостове са две естествени мраморни арки на 1450 м, останки от пещера, издълбана от река Еркюприя, чийто таван се е срутил. Големият мост е дълъг почти 100 м, с три свода, най-високият от които е около 45 м. Малкият е малко по-надолу по течението. Обектът е защитена природна забележителност от 1949 г. До него води 16-километрово отклонение от път II-86; парапети и изсечени стъпала улесняват разглеждането, но на място няма персонал, а теренът е неравен.

Чепеларе: Музеят на родопския карст#

Музеят на родопския карст обяснява онова, което виждате в пещерите. Той израства от находките на ученически кръжок по геология и пещерен клуб, които през 60-те години проучват близо 200 родопски пещери, а от 1980 г. е самостоятелен музей. Петте теми са геология, петрография, биоспелеология, палеонтология и пещерна археология. Най-впечатляващ е целият скелет на пещерна мечка - вид, изчезнал преди около 22 500 години. Има и долна челюст на пещерен леопард, най-късната такава находка в Европа, бронзова брадвичка от пещерата Чая и материали от пещерното жилище в Ягодинската пещера, на повече от 6000 години. Музеят работи всеки ден, включително на официални празници.

Национална астрономическа обсерватория „Рожен“#

НАО „Рожен“ е на 1750 м надморска височина, на 15 км от Чепеларе. Открита е през март 1981 г. и е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа, с 2-метров телескоп, а от 2023 г. и с нов 1,5-метров. Дневното посещение е лекция под купола на 2-метровия телескоп за групи от 6 до 50 души, на всеки кръгъл час от 10:00 до 16:00. Наблюдение през телескоп не е включено, а нощни посещения през този сезон не се приемат. Почивните дни зависят от сезона: през октомври и ноември обсерваторията не работи от понеделник до сряда, а от декември до края на февруари не приема посетители.

Мадан: залата „Родопски кристал“#

Мадан е миньорски град и кристалната зала показва какво е излизало от местните рудници. Открита е през 1984 г. и в нея са изложени 581 минерални образеца. На етикетите гледайте не само минерала, а и рудника. Галенитът от рудник „9 септември“, кварцът от „Крушев дол“ и сфалеритът от „Бориева“ показват колко различни кристални форми може да има една и съща руда, често с халкопирит или млечен кварц до нея.

Златоград: музеят „Делю войвода“#

Златоград е на 55 км от Смолян, близо до границата с Гърция. Етнографският му комплекс съчетава музеи с действащи работилници за тъкачество, грънчарство, накити и металообработване. Музеят „Делю войвода“ разказва за хайдутите през османския период, а после се спира на Делю, местния герой от песента. Облекло, накити и оръжия от епохата и снимки на Златоград от началото на XX век допълват разказа. Изненадата е копието на Златната плоча на Voyager: в музикалната селекция на NASA е „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска, така че една родопска песен пътува отвъд Слънчевата система.

Пещера Снежанка не е край Смолян#

Лифтът над Смолянските езера носи името на връх Снежанка, но пещера Снежанка е край град Пещера, на около 125 км от София, в северните части на планината. Тя е отделно пътуване, по-лесно за съчетаване с Пловдив или Пазарджик. Пещерата работи всеки ден от годината, разглежда се самостоятелно с аудиогид по 145-метров маршрут през Голямата, Музикалната и Вълшебната зала, а от паркинга до входа има около 30 минути изкачване. Входът за възрастен е 7,16 €.

Как да разпределите времето си#

Един ден в Смолян. Започнете с прожекция в планетариума, преди обяд обиколете екопътеката около трите езера, а следобед отидете в Широка лъка.

Два дни. Добавете ден за Триградското ждрело с Ягодинската пещера и Дяволското гърло. И в двете се влиза на кръгъл час, затова планирайте едната сутрин, а другата след обяд.

Три дни. С база в Пампорово или Чепеларе направете северен ден: Музеят на карста, Чудните мостове и лекция в Рожен в отворен ден. Друг вариант е да тръгнете на изток през Мадан към Златоград и да продължите към Кърджали и Източните Родопи.

Сезони. Напролет се пълнят езерцата в Ухловица и е приятно за разходки около езерата. През лятото работното време е най-дълго. Есенните цветове край езерата са чудесни, но от октомври Рожен е затворен по три дни в седмицата, а през зимата не приема посетители. През зимата проходите са заснежени; пещерите продължават да работят, а температурата под земята почти не се променя.

Как да стигнете#

Смолян е на 250 км от София и на 100 км от Пловдив. С кола от София се пътува около 3,5 часа, с автобус - около 4,5 часа. Има редовни автобуси и от Пловдив и Кърджали, а в града има две автогари - в кв. Смолян и в кв. Устово. Железница няма. Селата са свързани с местни автобуси, но до пещерите, Чудните мостове и Рожен е много по-лесно с кола.

Много крайпътни чешми в Родопите се захранват от селските водопроводи, а други от необработени извори. ВиК Смолян публикува справки за качеството на водата в мрежите, които поддържа. Приемайте извор без обявена информация за неизследван; преваряването унищожава микроорганизмите в бистра вода, но не премахва химични замърсители (CDC).

Работно време и цени#

Проверено на 8 октомври 2026 г. Планинските обекти сменят часовете си според сезона, затова се обадете предварително, ако пристигате късно следобед или в преходен месец.

Наблюденията с телескоп в планетариума струват 3 € дневно и 5 € нощно и се заявяват на +359 301 83074.