Враца: пещера Леденика, Вратцата и Рогозенското съкровище

Враца е в подножието на Врачанския Балкан, там, където река Лева е прорязала пролом с най-високите варовикови отвеси на Балканския полуостров. През пролома планински път се изкачва до Леденика, една от най-посещаваните пещери у нас (Vratsa), а в градския музей се пази Рогозенското съкровище от 165 тракийски сребърни съда. Прибавете естествения скален мост на север и варовиковите ребра на Ритлите в Искърското дефиле на юг и Враца става разнообразна база за един до три дни.

Какво да видите#

Проломът Вратцата#

Вратцата започва на около 1 км от града по пътя за Згориград. Почти отвесните стени се издигат на повече от 400 м над Лева, а по тях са прокарани над 400 алпийски маршрута, сред които „Огледалата“, „Винкела“ и „Кучешкия зъб“. В пролома са запазени останки от средновековната крепост Вратица от X-XII век (природният парк). Влиза се пеша или с кола по асфалтов път покрай реката. Дори да не катерите, един час тук си струва заради мащаба на скалите, а и пътят за Леденика минава точно оттук.

Пещера Леденика#

Леденика е на 16 км от Враца по асфалтовия път през Вратцата, а входът ѝ е на 830 м надморска височина, в най-ниската част на Леденишкия увал. Пещерата е дълга 320 м и има 10 зали; първите посетители влизат в нея през 1961 г. Името идва от ледените сталактити и сталагмити, които се образуват през зимата в първите две зали, когато температурата в първата може да падне до минус 20 градуса. През останалото време е около 8-16°C при влажност 92% (Open Vratsa).

Най-известна е Концертната зала, в която се организират подземни концерти, а залите са богати на колони, фигури и драперии (природният парк). Влиза се само с екскурзовод, на всеки кръгъл час и при поне двама възрастни посетители, така че ако сте сами, може да се наложи да изчакате други. Леденика е сред 100-те национални туристически обекта. До входа от 2014 г. работи развлекателният парк „Леденика“ с посетителски център с експозиции за пещерата и природния парк, въжен парк, въжена линия и други занимания за деца, които се плащат отделно (Open Vratsa). Вземете връхна дреха и обувки с добро сцепление и през лятото.

Пеша до Леденика#

Ако искате да стигнете до пещерата с преход, природният парк описва тричасов маршрут от прохода Вратцата със средна трудност, подходящ от пролетта до есента. След около 40 минути изкачване се стига до извора Мечото кладенче (Мечата вода), пътеката продължава към скалния венец Гарванец с изглед към пролома и завършва с половинчасово спускане до пещерата (описание на маршрута). Трите часа са само за изкачването. Уговорете превоз обратно от пещерата или оставете достатъчно светла част от деня за слизането и попитайте парка за състоянието на пътеката, преди да тръгнете.

Регионалният исторически музей и Рогозенското съкровище#

Главната сграда на музея на площад „Христо Ботев“ пази най-известната находка от района. През есента на 1985 г. тракторист Иван Димитров копае изкоп за напояване в градината си в село Рогозен и попада на сребро; на 6 януари 1986 г. археолози от музея откриват втора част от съкровището (Rogozen Treasure). Общо това са 165 сребърни съда с тегло 20 кг, 31 от тях позлатени: 108 фиали (плитки съдове за възлияние), 54 кани и три чаши. Преди находката от цялата тракийска археология са били известни около 50 фиали и 18 кани (описание на музея).

Съдовете са събирани от няколко поколения - от края на V до последната четвърт на IV век пр. Хр., и са заровени през втората половина на IV век пр. Хр. Повечето са изработени в работилници северно от Хемус за местните трибалски владетели, други са дар от одриските царе Котис, Керсеблепт и Саток или военна плячка. Разгледайте разнообразието на украсата: геометрични мотиви, розети, палмети, жълъди, лотос и бръшлян, животински глави, човешки лица и сцени от гръцката и тракийската митология с крилати коне, грифони и хипокампи (описание на музея). Музеят представя съкровището като фамилен сервиз на местна династия (зала „Рогозенско съкровище“).

В същата сграда има зали за археологията, врачанските съкровища, българската история от XV до XIX век и за Христо Ботев, чиято памет градът почита всяка година с Ботевите дни (зали на музея; Vratsa). Отделете поне час.

Кулите и възрожденският комплекс в града#

В центъра са запазени две каменни кули от XVII век, обявени за паметници на културата с национално значение. Кулата на Куртпашовци е точно пред музея: висока 11 м, с квадратен план със страна 5,90 м, тя има засводено подземие, вход на 2,50 м от земята, до който се е стигало по дървена стълба, прибирана при опасност, камина и бойници на първия етаж и издаден горен етаж с 12 мазгала и отвори за изливане на горещи течности върху нападателите. По-голямата Кула на Мешчиите, северозападно от площада, има каменно тяло, високо 13,40 м, и е покрита с купол върху четири арки (средновековни кули).

Наблизо е Етнографско-възрожденският комплекс „Св. Софроний Врачански“: три възрожденски къщи - на Хаджитошеви, на Иван Замбин и на Григория Найденов, училището „Възнесение“ и църквата „Св. Възнесение“ върху 5,5 декара. Официално открит през 1986 г., той показва народната култура на врачанския край от средата на XIX до първите десетилетия на XX век, включително навес с традиционни каруци и селскостопански инвентар (ЕВК „Св. Софроний Врачански“). Съчетава се добре с главната сграда на музея в дъждовен следобед.

Божият мост край Лиляче#

На около 15 км северно от Враца, по пътя за Чирен и Оряхово, Лиляшката река е издълбала естествен тунел във варовика. Входната арка е висока около 20 м и широка 25 м, а проходът е дълъг около 125 м, с три малки езера вътре, под масивни сводове и колони, осветени от дневната светлина. Водата от близката пещера Понора излиза при карстовия извор Жабокрек и подхранва реката. Обектът е природна забележителност от 1964 г. и заема 15 ха (РИОСВ - Враца).

Мостът е извън природния парк, но дирекцията описва там екопътека и зона за отдих, както и останки от средновековната крепост Градище. В самата Понора се влиза само с професионална екипировка и водач (дирекцията на парка), а режимът на забележителността забранява влизане в пещери без разрешение и увреждане на образуванията. За семейна разходка арката и пикник край реката са напълно достатъчни.

Ритлите в Искърското дефиле#

Ритлите се издигат над село Лютиброд, на левия бряг на Искър, в община Мездра. Три успоредни варовикови стени, дълги 200-400 м и дебели едва 2,6-7 м, стърчат на 50-80 м над реката; името им идва от страничните прегради на волската кола - ритлите. Скалата е твърд бял аптски варовик, образуван преди около 120 милиона години в топло море и останал да стърчи, след като по-меките скали около него са разрушени. Над тях е Рашов дол, свързан с последното организирано сражение на част от Ботевата чета след смъртта на войводата. Мястото е защитено от 1938 г. и обхваща около 123 ха (РИОСВ - Враца).

Според режима, актуализиран със Заповед РД-284 от 31 март 2026 г., в защитената територия е забранено навлизането, преминаването, лагеруването и паркирането на моторни превозни средства, както и повреждането на дървета, късането на растения и безпокоенето на животните (РИОСВ - Враца). Оставете колата извън границата и продължете пеша.

Как да планирате посещението#

Половин ден: минете през Вратцата до Леденика за обиколка в пещерата и спрете в пролома на връщане.

Един ден: добавете музея с Рогозенското съкровище, а след него двете кули и възрожденския комплекс. В делнични дни музеят работи до 17:30, така че се вписва добре след сутрин в пещерата.

Два-три дни: в единия ден направете прехода от Вратцата до Леденика, а в другия посетете Божия мост на север и Ритлите на юг. Двете забележителности са в противоположни посоки от града, така че ако идвате от София и продължавате към Дунав, съчетайте всяка с различна част от пътя.

Пролетта и есента са най-подходящи за преходи. През лятото пещерата е прохладно убежище и работното време е по-дълго, а през зимата срещу по-късия ден получавате шанс за ледените образувания в първите зали на Леденика.

Практична информация#

Как да стигнете#

Враца е на около 112 км северно от София, на железопътната линия София - Видин (Лом), с редовни автобуси до София, Плевен, Видин, Монтана и Мездра (Vratsa). Леденика, Божият мост и Ритлите са най-удобни с кола; пътят до Леденика е асфалтиран до самата пещера.

Работно време и цени#

Проверено на 8 октомври 2026 г.

Източници: Open Vratsa, Врачанският музей. Смяната между лятното и зимното работно време няма фиксирана дата, затова през пролетта и есента се обадете на касата на 092 623 553, преди да тръгнете нагоре (природният парк).

За Белоградчишките скали и пещера Магура на северозапад вижте пътеводителя за Белоградчик и Видин.