Ловеч, Троян и Плевен: мостове, манастири и пещери

Между Дунавската равнина и главното било на Стара планина долините на Осъм и съседните реки крият някои от най-интересните места в Северна България. Ловеч има своя Покрит мост, старата Вароша и историята на революционната мрежа на Васил Левски. Нагоре по долината Троянският манастир пази стенописите на Захарий Зограф, а Троян - дълга грънчарска традиция. Варовиковите земи наоколо са осеяни с пещери, от огромната светла зала на Деветашката до естествения скален мост Проходна, а на север Плевен разказва за обсадата от 1877 г. Районът е на главния път от София към Велико Търново и ако не го прескочите, ще ви даде два-три много наситени дни.

Ловеч#

Покритият мост#

Символът на Ловеч е строен неколкократно и това го прави още по-интересен. Колю Фичето изгражда първия покрит мост над Осъм между 1874 и 1876 г. - от дъб и бук, дълъг 84 м, с 64 дюкянчета. Той изгаря в нощта срещу 3 август 1925 г. През 1931 г. е заменен от стоманобетонен мост на архитект Стефан Олеков, а през 1980-1982 г. конструкцията е обшита с дъбови дъски и покрита с двускатен покрив от медна ламарина, за да напомня отново моста на Фичето. Тържествено открит на 9 септември 1982 г., днешният мост е дълъг 82 м и има около десет магазина (история на моста). Той е това, което винаги е бил - търговска улица над реката.

Вароша и новата експозиция#

Мостът води към Вароша, старата част на града, където етнографският комплекс съпоставя две съседни къщи от различни епохи. Драсовата къща е от средата на XIX век и е дом на заможен търговец, със съдове за производство и отлежаване на вино в приземието. Рашовата къща е от 1834 г., но е подредена като дом на интелектуалец от XX век; учителят и краевед Ненчо Рашов завещава къщата и библиотеката си на музея (етнографски комплекс).

През юли 2026 г. Регионалният исторически музей откри нова постоянна експозиция с около 5000 експоната в седем зали: „Археология“, „Духовност“, „Наука, музика и Космос“, „Градът Ловеч“, „Етнографско богатство“, „Индустриално развитие“ и „Дълг и чест“ (БТА). Основната сграда на музея е на пл. „Тодор Кирков“ 1 във Вароша (контакти).

Крепостта Хисаря#

Крепостта е на хълма Хисаря над завой на Осъм. Хълмът се спуска на три тераси, а стените заемат горните две. Историята на селището се люшка между хълма и равнината: тракийско селище на върха, вероятно преместване в равнинната част при римската власт и завръщане на хълма в средата на III век, когато нашествията отново правят естествената защита ценна. Средновековната крепост е от времето на Първото българско царство, а през 1187 г. издържа тримесечна византийска обсада - съпротива, която музеят свързва с признаването на възстановената българска държава (музеен каталог). От горната тераса логиката на мястото е ясна: хълмът владее завоя на реката и по-равния терен под него.

Музеят „Васил Левски“ и Къкринското ханче#

Ловешкият революционен комитет е центърът на мрежата на Левски във вътрешността на страната, а двуетажният музей „Васил Левски“ на ул. „Марин Поплуканов“ 16 показва как е работила тя. Потърсете личното оръжие на Левски в пантеонната част и фалшивите османски печати за подправяне на тескерета в галерията: едното е знак за въоръжената борба, другото - за придвижването и тайната, без които организацията не би оцеляла. Експозицията продължава с въстанието от 1876 г. и освобождението на Ловеч през Руско-турската война (страница на музея).

Къкринското ханче, където е заловен Левски, допълва разказа. Гледайте го като паметно място, а не като оцеляла сграда. През 1901 г. д-р Параскев Стоянов идва тук със спътника на Левски Никола Цвятков, заснема останалите основи и поставя паметна плоча. Ханът е възстановен и открит като музей през 1931 г., а старият бряст до него, пострадал от буря през 1997 г., е укрепен и консервиран (страница на музея).

Сбирката „Атанасови“#

Малкият музей съчетава три неочаквани колекции: оригинален разрез през културните пластове на Деветашката пещера с находки и възстановено праисторическо жилище; 1360 минерала, събирани от Васил Атанасов в продължение на четиридесет години; и зала със стари радиоапарати - от „Телефункен“, „Блаупункт“ и „Филипс“ до български модели (страница на сбирката). Тук ще видите отблизо как изглежда археологията на пещерата.

Пещерите#

Деветашката пещера#

Деветашката пещера е на 16 км северно от Ловеч, до село Деветаки, на десния бряг на Осъм. Дълга е 2442 м и висока около 60 м, а огромната ѝ входна зала е осветена от дневна светлина. Размерите, светлината и близката река привличат хората още от неолита и каменно-медната епоха; през XX век до началото на 90-те години в нея се съхранява петрол. Днес във вътрешните галерии нощуват и се размножават прилепи, затова водната галерия е затворена от 1 ноември до 1 април, а сухата - от 25 май до 31 юли, докато светлата част обикновено е отворена целогодишно (информация за посетители).

На 23 май 2026 г. общината затвори за посетители моста преди Деветаки и самата пещера (съобщение), като оттогава не е обявено повторно отваряне. Преди да тръгнете, се обадете в туристическия информационен център в Ловеч на 068 601 362 или на обекта на 0884 246 455.

Проходна#

Край Карлуково, в община Луковит, Проходна е естествен скален мост, дълъг 262 м, с два входа - по-малкият е висок около 35 м - и пътечка, която минава през цялата пещера. Слава ѝ носят двата еднакви бадемовидни отвора в тавана, които местните наричат „Очите на Господ“, а понякога и „Очите на Дявола“; от определен ъгъл приличат на лице, свело поглед надолу. Не е нужен водач и пещерата е достъпна целогодишно. Тя е и част от 8-километровата екопътека на Геопарк „Искър - Панега“ между Луковит и Карлуково, която свързва няколко пещери и скални образувания (пътеводител на Министерството на туризма).

Съева дупка#

Съева дупка край село Брестница е благоустроената пещера в групата: 400 м галерии с температура 7-11 °C през цялата година, посещавани с екскурзовод през пет зали - „Купена“, „Срутището“, „Хармана“, „Белият замък“ и „Космоса“. Потърсете сталагмита като купа сено в „Купена“, масивния сталактон „Брилянта“ в „Хармана“, известна с акустиката си, и образуванието като замък в „Белият замък“. Вземете връхна дреха и обувки със сцепление и имайте предвид, че при сняг и заледяване пътят е труден (Български туристически съюз).

Троян и балканските долини#

Музеят на занаятите в Троян#

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства е в първата обществена сграда в Троян след Освобождението, от 1881 г. Водещо място в десетте му зали има керамиката - от неолита до Възраждането, с рисуваната украса, която музеят свързва със стенописите на Захарий Зограф в манастира. Други зали представят дърворезба, ковачество, медникарство и тъкачество. В сградата на Конака има експозиции „Възраждане“ и „Троянски живописци“ (общинска страница).

Троянският манастир#

На около 10 км източно от Троян, до Орешак, на брега на Черни Осъм, Троянският манастир вероятно възниква в началото на XVII век. През 1847 г. монасите канят Захарий Зограф да изпише новата църква, а интериорът е изпълнен с ярки багри и много редки сюжети. Погледнете срещу олтара, където сред пророците и евангелистите той поставя Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин и софийските мъченици Георги Нови и Никола - съзнателно патриотичен избор. Васил Левски неколкократно намира убежище тук (история на манастира). Манастирът е действащ, със служби в 08:00 и 17:00, които през зимата се провеждат в параклиса „Св. св. Кирил и Методий“. На 15 август, храмовия празник, чудотворната икона „Света Богородица Троеручица“ се изнася в литийно шествие (богослужения). Манастирският музей е отделна част от посещението.

Орешак и Черни Осъм#

Съвсем близо до манастира Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак показва български занаяти от 1971 г. Девет зали с площ 4200 кв. м събират керамика, текстил, метал, дърво и приложни изкуства, с ежемесечни изложби на традиционни и съвременни автори, демонстрации на занаяти и базар (изложението).

По-нагоре по долината Природонаучният музей в Черни Осъм е добра спирка с деца. В зала „Сезони“ кафява мечка - единственият вид мечка в България - е близо до невестулка, най-малкия хищник в страната, сред благородни елени, сърни, диви свине и видри в диорами на вековната букова гора, а от записи звучат мечи рев, вълчи вой и грухтене на глигани (зала „Сезони“). Любителите на насекоми ще намерят пеперудите и бръмбарите от колекцията на семейство Щиркови в зала 2 (зала 2). Всяка последна сряда от месеца входът е свободен (цени).

За разходки до водопадите в Централен Балкан край Априлци вижте пътеводителя за водопадите в Централен Балкан.

Тетевен#

На запад от Троян Историческият музей в Тетевен, основан през 1911 г., има археологически, етнографски и възрожденски отдел (информация за посетители). Най-ценното му знаме е № 6 от Хвърковатата чета на Георги Бенковски от Априлското въстание. След разгрома въстаниците скриват знамената в хралупа, където овчари ги откриват през есента на 1876 г.; други от тях днес са в Националния военноисторически музей и в Копривщица. Второ знаме в музея е залепено върху картон и не може да бъде отлепено и реставрирано (БТА).

Плевен#

Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ в парк „Скобелев“ е причината повечето хора да дойдат. Открита на 10 декември 1977 г., тя ви поставя в центъра на третия щурм на Плевен на 11 септември 1877 г., с платно 115 на 15 м и 12-метров преден план, рисувани от единадесет руски и двама български художници (Плевенската панорама). Работи всеки ден (общинско съобщение).

Регионалният исторически музей на ул. „Стоян Заимов“ 3 добавя находки от римския град Улпия Ескус, копие на тракийското Вълчитрънско съкровище, носии от региона и експозиция за оперната певица Гена Димитрова (общинско описание). Южно от центъра парк „Кайлъка“ следва карстовата долина на Тученица между варовикови отвеси над 40-50 м, с вкаменелости на древни водни организми в скалите; там са и зоопаркът, Музеят на виното и Летният театър (парка). Това е защитена местност от 999,8 ха: забранено е събирането на вкаменелости и минерали и движението с автомобили извън определените места (регистър на защитените територии).

Как да планирате посещението#

Един ден в Ловеч. Покритият мост и Вароша сутринта, с етнографския комплекс и новата експозиция, после крепостта и музеят „Васил Левски“ следобед. Къкринското ханче е за кратко отклонение в края на деня.

Ден в Троянско. Музеят на занаятите в Троян, после Троянският манастир, Орешак и Черни Осъм нагоре по долината. Ако идвате заради стенописите, не пристигайте в манастира по време на служба.

Пещери и Плевен. От Ловеч Панорамата, музеят и Кайлъка в Плевен запълват един ден. Проходна и Съева дупка са в западната част на района и се вписват в пътя обратно към София.

Ако идвате от София, Историческият музей в Ботевград - в бившата съдебна палата на пл. „Саранск“ 1 - е добра първа спирка: три нива от неолита до днес и открит „Лекториум“ със съвременни скулптури по експонати от залите (музея).

Практическа информация#

Как да стигнете#

От София карайте по магистрала „Хемус“ до връзката с път I-4 при Брестница, близо до Съева дупка; оттам I-4 продължава на изток през Ловешка област към Севлиево и Велико Търново (трасе на I-4). За пещерите, манастира и Черни Осъм колата е почти задължителна.

Работно време и билети#

Обектите на музея в Ловеч минават на зимно работно време от 19 октомври 2026 г. (зимно време; лятно време; цени). Проверено на 8 октомври 2026 г.; където няма цена, операторът не публикува актуална.

Източници за обектите извън Ловеч: Деветашка, Проходна, Съева дупка, музеят в Троян, Троянският манастир, Орешак, Черни Осъм, Тетевен, Плевен.

Повечето обекти сменят часовете си със сезона. За Деветашката пещера и за посещения около датите на смяна се обадете предварително; отделът за работа с публики на музея в Ловеч е на 068 601 399.