Крушунските водопади: бигорната каскада край Ловеч

Крушунските водопади не са един водопад, а цяло стълбище от водопади: дълга каскада от бигорни прагове, всеки от които е отделен малък водопад. Намират се на северния склон на Деветашкото плато, на около 1 км южно от село Крушуна в община Летница (Уикипедия). Често ги наричат най-голямата каскада от този тип в България (ShowCaves; Vagabond). Накратко: това е общински парк с платен вход (2,56 € за възрастен), разходката е кратка и подходяща за деца, водопадите са най-пълноводни през пролетта и след дъжд, а дотам се стига с кола или такси.

Как каскадата сама си гради праговете#

Реката при Крушуна не се врязва в твърда скала, както планинските водопади. Тя сама изгражда стъпалата си. Деветашкото плато е варовиков карст и водата извира от пещера в горния край на каскадата, наситена с разтворен варовик (ShowCaves). Под земята водата, богата на въглероден диоксид, може да държи разтворен много повече калциев карбонат, отколкото на открито. Щом излезе на повърхността, тя губи въглероден диоксид във въздуха, киселинността ѝ спада и калцитът се утаява. По водопадите, където водата се смесва с въздуха, процесът вероятно се ускорява. Роля има и животът по мократа скала: фотосинтезата също може да подтиква утаяването, а при опити в лабораторни улеи калцит изобщо не се отлага без микробна ципа, дори от пренаситена вода (Tufa).

Така се получава шуплеста скала, пълна с отпечатъци от растения, която расте навън при всеки ръб, където водата се ускорява. С времето ръбовете стават прагове и бентове, а зад бентовете се събират вирове: малките бигорни басейни зад всеки водопад в Крушуна (ShowCaves). Затова водопадите имат меки, заоблени очертания, а водата се събира във верига от синьо-зелени вирове. В българските източници скалата се нарича и бигор, и травертин. В по-строгия геоложки смисъл травертинът е по-плътното отложение на топлите минерални извори, а бигорът се отлага от студена вода (Tufa).

Тази жива система лесно се поврежда. Праговете са меки, а мъхът по тях е част от начина, по който растат, затова вървете само по пътеките и мостчетата и не стъпвайте по ръбовете.

Разходката#

Екопътеката започва на около половин километър южно от селото, изкачва се нагоре по течението покрай каскадата и я пресича по няколко мостчета (Уикипедия). От паркинга в края на пътя до водопадите са около 400 м или 10 минути пеша (ShowCaves). В парка има два маркирани маршрута, червен и син. Червеният отнема около 20-30 минути, а обиколката на цялата екопътека - час и половина до два часа (pateka.im). Официална дължина или брой стъпала не са публикувани, така че приемайте тези времена като ориентировъчни.

Най-горе е Пръскалото, първият и най-висок водопад в каскадата и единственият със собствено име (Vagabond). Повечето източници дават височина 15 м (Уикипедия; ShowCaves; Vagabond), а други - около 20 м (pateka.im). Източниците наричат пещерата, от която извира реката, по различен начин: Уикипедия и ShowCaves - Крушунската пещера, Vagabond - Маарата. Според pateka.im реката извира от отделна водна пещера, Водопада, до Маарата, и в нея се влиза само със специална екипировка и водач (pateka.im). При обичайното посещение в пещерите не се влиза.

Пътеката минава под стръмни склонове. През ноември 2015 г. около 200 кубически метра пръст и скали се свличат върху мостче на екопътеката и загиват двама посетители. По-късно съдът приема, че общината носи отговорност, защото последиците са били предотвратими (dir.bg). Спазвайте затворените участъци и не се застоявайте под рохкави откоси след силен дъжд.

Такса, паркинг и работно време#

Паркът се стопанисва от община Летница под името Парк „Маарата“, а цените са определени в общинската наредба за местните такси (наредба на Община Летница):

Наредбата не посочва работно време. Според туристически сайт касата е работила от 08:00 до 20:00 ч. през 2023 г. (pateka.im); проверете, ако идвате рано или късно. Общината посочва туристически информационен център в Крушуна с работно време всеки ден от 10:00 до 18:00 ч. и телефон 0886 331 277 (Община Летница), но страницата е от 2014 г.

За селски обект посещаемостта е голяма: около 80 000 души през 2024 г., повечето от Румъния, по думите на кмета на Летница (БТА). В летните почивни дни елате рано, ако искате мостчетата да са свободни.

Кога водопадите са най-пълноводни#

Каскадата е най-пълноводна през пролетта и след валежи (pateka.im). В сухите периоди по праговете тече по-малко вода, но вировете и самите скални форми пак си струват. Веднага след проливен дъжд, предвид срутването от 2015 г., е по-добре да изчакате склоновете да се успокоят.

Защитен статут#

Карстовите образувания около извора на реката са природна забележителност „Марата“, обявена със Заповед № 418 от 14 ноември 1995 г. Тя обхваща 57,018 дка (около 5,7 ха) от землището на Крушуна, според актуализацията със Заповед № РД-471 от 28 май 2013 г. (ДВ, бр. 56 от 2013 г.). В заповедта името е „Марата“, а общината пише „Маарата“. Забележителността попада изцяло или частично и в защитената зона от „Натура 2000“ „Деветашко плато“ по Директивата за птиците (BG0002102): в регистъра тя е посочена сред припокриващите се защитени територии (регистър, BG0002102). Крушуна е сред населените места и на едноименната зона по Директивата за местообитанията (BG0000615) (регистър, BG0000615). Сред местообитанията, чието състояние заповедта за BG0000615 цели да подобри, е 7220* „Извори с твърда вода с туфести формации“, приоритетно местообитание по европейското право (регистър, BG0000615).

Как да стигнете#

Според маршрутите в OpenStreetMap водопадите са на около 35 км с кола от Ловеч, 50 км от Плевен, 78 км от Велико Търново и 190 км от София (OpenStreetMap). Летница, центърът на общината, е на около 8 км на север (Уикипедия). Паркингът е в края на пътя, до спа комплекс (ShowCaves).

С обществен транспорт е трудно. В разписанието на Община Ловеч от 2020 г. има селска линия Ловеч - Летница през Крушуна с по два курса в делничните дни и един в почивните (Община Ловеч), но актуално разписание онлайн няма. Попитайте на автогарата в Ловеч или разчитайте на кола или такси от Ловеч или Летница.

Наблизо#

Деветашката пещера. Огромната светла пещера над Осъм е на около 15 км на запад (Уикипедия) и обикновено се съчетава с Крушуна. На 23 май 2026 г. Община Ловеч затвори моста преди Деветаки и пещерата, с обходен маршрут през Йоглав и Тепава (съобщение). В съобщението си от 23 октомври 2026 г. общината дава за пещерата зимно работно време всеки ден от 9:00 до 16:00 ч. от 26 октомври (зимно работно време), но отделно съобщение за отваряне няма, затова се обадете предварително. За самата пещера, прилепите и сезонното затваряне на галериите вижте пътеводителя за Ловеч, Троян и Плевен.

Исихастката скална обител. Изсечените в скалите ниши около водопадите са следа от средновековни монаси исихасти, последователи на съзерцателната молитвена традиция в православието (Vagabond). Общината описва руините на скален манастир със скална църква с рядко срещан триъгълен вход, символ на Светата Троица, и следи от монашеските килии (Община Летница).

Римските крепости. Останките от две римски крепости, „Калето“ и „Даран-баран“, се издигат на хълмовете над селото, недалеч от трасето на римски път (Община Летница).

За по-големите водопади във високия Балкан вижте пътеводителя за водопадите в Централен Балкан.

Цените, данните за защитените територии и съобщенията за Деветашката пещера са проверени по общински източници и по регистъра на 27 октомври 2026 г. Това е проверка по източници, а не посещение на място.